Текст книги "Когато си в лодката"

5

Когато дойдох в съзнание, първото нещо, което видях над себе си, беше загриженото лице на Лоу. Но много по-късно съзнах, че това е именно Лоу, в тоя миг виждах просто едно обикновено човешко лице.

– Елза! – казах аз отчаяно.

– Елза ли? – трепна Лоу. – Каква Елза?

Не знаех каква Елза, нищо не помнех. Като насъбрах сили, едва-едва се огледах. Намирах се в малка ракета, която навярно се движеше. Някакъв човек край пулта за управление ме гледаше с широко отворени очи. И изведнъж като че ли малка експлозия блесна в моето помътено съзнание, Но това, което тя освети, беше нищожно.

– Ти ли си, Гавон? – попитах аз неуверено.

– Да, Славин! – отвърна зарадван летецът. – Аз съм, братко…

– Къде се намирам?

– В ракетата, в нашата ракета… Ние се връщаме на „Сириус“…

Но не помнех нищо – ни за ракетата, ни за „Сириус“.

– Ти си Лоу, нали?

– Ами да, разбира се… Цял-целеничък! – едва не изрева Лоу. – Нима нищо не помниш?

– Малко! – казах аз. – Много малко…

– Не помниш ли червената Луна и статуята на Мойсей?… Леле, какъв номер ни изигра тоя брадат старик…

Мойсей?… Да, да – нещо си спомнях. Статуята, разбира се, прекрасната бяла статуя…

– Разкажи, Лоу, може би нещо ще си припомня. Лоу ме погледна озадачено.

– Като че ли може да се разкаже! – замънка той. – Това е чисто и просто някаква дивотия… Ние четиримата стояхме пред статуята и дрънкахме глупости. Тогава ти я удари с юмрук по коляното… И изведнъж изчезна, сякаш се превърна на въздух. Зер нищо не помниш?

Да, спомням си нещичко… Падах… падах…

– И после? – запитах аз.

– После ли? – Лоу погледна изпитателно към Гавон.

– Разказвай! – кимна Гавон.

– Просто побесняхме, като изчезна… Гледахме насам-натам – нищо. Тогава Гавон май си загуби съвсем нервите – и той удари с юмрук статуята по коляното. Пак нищо – старецът тоя път изобщо не реагира. Така се ядосахме, че решихме да разрушим статуята, и пиедестала, но на всяка цена да те намерим… В края на краищата как тъй ще изчезнеш, все трябва да си някъде. Но нямаше с какво, затова се върнахме в ракетата да вземем оръдия… И…

Лоу нерешително млъкна, сякаш се срамуваше да продължи нататък.

– Говори, щом си започнал! – подхвърли му нетърпеливо Гавон.

– Там е цялата работа! – въздъхна Лоу. – Сега, момче, пази си ума… Като влязохме в ракетата, представи би, намерихме те там легнал в ей това положение, в каквото си и сега.

Лоу ме гледаше така смаяно, сякаш сам не вярваше на думите си. Но кой знае защо аз никак не се учудих, всичко ми се виждаше съвсем естествено.

– Може и да сме полудели – каза Лоу с огорчение. – Но това е, което видяхме… Пък ти сега, ако искаш, вярвай, ако искаш, не вярвай…

Едно трето лице се надвеси над мен – Лусин. – Ти не му каза най-важното! – обади се той.

– Ах, да, наистина…

– В дясната ти ръка, Славин, ние намерихме ей тая хартийка – каза Лусин озадачено.

И той наистина ми подаде някаква съвсем обикновена хартийка. На нея с печатен текст, очевидно на машина, бе написано някакво изречение. Аз с усилие го зачетох:

„Запомни, човече, че когато си в лодката…“

Дори не го дочетох докрай. Изведнъж в съзнанието ми сякаш се отпуши някакъв бент и върху мен като водопад започнаха да се изливат образи, картини, спомени…