Текст книги "В една тъмна нощ"

Автор книги: Павел Вежинов

сообщить о нарушении

Текущая страница: 2 (всего у книги 3 страниц)

След това моят гост си отиде. На вратата той ми подаде своята тънка мека ръка, здраво стисна моята.

– Аз съм първият, който чу тия чудни звуци! – каза той. – Вие сте последният!… Лека нощ!…

Когато се върнах в стаята, неволно погледнах през прозореца. Той прекосяваше улицата – тънък, черен, изправен – и в стъпките му някак неуловимо се чувствуваше надеждата.

Оттогава минаха точно десет години. Никъде не видях моя странен среднощен гост, никога нищо не чух за него. И тая нощ, като привършвах последната страница на тоя чуден спомен, отново погледнах през големия трикрил прозорец и за миг ми се стори, че виждам високата тънка фигура, облечена в черно. Дали ще го видя пак? Дали някой ден ще позвъни отново на звънеца ми? Или пък е мъртъв? Никой не може да отговори на този въпрос. Може би лежи сега някъде под черната размекната земя, или пък може би седи в чакалнята на някоя гара със своята черна шушулка в ухото и замислено слуша тъмните и светли мисли на хората.

Това никой не може да каже.

Върнах се отново при черната машинка, при моя стар, изстрадал „Ремингтон“. В прозорците духаше влажен вятър, прехвърчаше рядък пролетен снежец.

1957