Текст книги "Локомотив"

Автор книги: Юлиан Тувим

Юлиан Тувим
Локомотив

 
Спрял е на гара локомотивът,
тежък, огромен, в пот се облива —
мазни горива.
Спрял е и пъха,
диша и духа,
огнена жар му дъхти от търбуха:
 
 
Бух – че задушно!
Ух – че задушно!
Пуф – че задушно!
Уф – че задушно!
 
 
Дълга опашка отзад застана:
тежки вагони – чиста стомана.
Страшно е пълно. Всички са прави!
Вагон с теленца, втори със крави,
в третия само три дебелани
зяпат и лапат цели салами,
вагон четвърти – пълен с лимони,
пети – догоре само с бонбони,
шестият вози осем рояла,
в седмия мечка – цялата бяла!,
в осмия – маса, скрин и три шкафа,
в девети – тигър, слон и жирафа,
в десети – чисти бистри фонтани,
във единайсти – зрели банани.
Тези вагони над сто изглеждат,
тук няма място да се изреждат,
впрочем да дойдат двеста атлета,
всеки изял по триста кюфтета,
и нека тая сила го тика —
влакът от гъдел ще си хихика!
 
 
Изведнъж:
Пара – фъш-ш-ш!
Врати – тряс!
Добър час!
 
 
Най-първо – лениво – като костенурка —
машината – в шините – шумно – протърка
издърпа вагоните троснато влака —
и вижте го вече! – по релсите трака,
пуфти и свисти, в скоростта се увлича
и блъска и тряска, бърбори и тича…
Къде? Докъде? Закъде? Накъде?
Нататък! – Нататък! – Нататъка, де!
Полето, селцето, тунела, леса…
Ще бързам, да стигна, да спазя часа!
И в такта тактува, и чука, и трака—та:
пак в такта, чак в такта, как в такта?
Така-така.
 
 
Тъй леко и чисто простора поглъща,
че сякаш балон е, не лава могъща,
не страшна машина, задъхана, жежка,
а птичка, мушичка, играчка момчешка.
 
 
Та как така? – Та как така – върви без крака?
Че чак така! – Че чак така – лети през глава!
 
 
Причината тук е горещата пара —
в котела завира и влака тя кара,
по дълги тръби движи тя буталата
а те пък на свой ред въртят колелата
и блъскат, и тласкат, и влака не спира,
че парата бута, не им дава мира,
и влака пътува, и чука, и трака – та:
пак в такта, чак в такта, как в такта?
Така-така…