Текст книги "Маестро Тралалински"

Автор книги: Юлиан Тувим

Юлиан Тувим
Маестро Тралалински

 
В Песнопойно, град известен,
на алея „Веселинска“
славният певец живее —
Тралалампи Тралалински.
Със стопанка – Тралаланка,
с дъщеричка – Тралаличка,
със синченца – Траралченца
и със пудел – Тралалудел.
Ами котка? Как без котка!
Тя се казва Тралалотка.
Имат и едно канарче —
много смешно Тралаларче.
 
 
Всяка сутрин, след закуска,
това множество се стича
пред маестрото да пее
неговия химн обичан.
Щом маестро Тралалински
вдигне палка-тралалалка,
всички млъкват…
 
 
И подема хорът песничка след малко:
„Трала-трала-тралалала,
тралалала-трала-трала“ —
и щастливи се възнасят
в свойта искрена възхвала.
Тралалисват, тралаласват,
а маестрото захласнат
маха палката в премала:
„Трала-трала-тралал ала!“
И над къщата и двора
литва песента на хора —
 
 
ТРАЛА-ЛА-ЛА-ЛА
ТРАЛА-ЛА-ЛА-ТАРАЛА-ЛА…
ТРАЛА-ТРА-ЛА-ЛА
 
 
пеят всичките етажи
и от улиците даже:
един ватман – Тралалатман
с един доктор – Тралалоктор,
пощальонка – Тралальонка
с боклукчия – Тралалия,
и чиновник – Тралаловник
със началник – Тралалалник,
една бабка – Тралалабка
с мило внуче – Тралалуче.
 
 
Даже мъничката мишка,
тази стара Тралалишка,
дето не обича котките
и най-вече Тралалотките,
тихо сяда в свойто ъгълче,
в свойто тъмно тралалъгълче,
и си църка в мрака хрисимо:
„Трала-трала-тралалисимо…“