Текст книги "Моят университет ВИМЕСС Русе"

Автор книги: Тодор Хаджиев

3.2. Занимания през свободното време

Ние студентите във ВИМЕСС Русе нямахме много свободно време, защото имахме занятия и в събота до обед. При хубаво време, някой неделен ден, нашата група правехме колективна разходка сред природата – в Дунавския парк, или в парка Липник край Русе. Бяхме много жизнерадостни, весели и с бодро настроение се забавлявахме приятно. Разказвахме си забавни истори, пеехме песни, шегувахме се и си правехме снимки. Най-често пеехме две песни, чиито текстове не съм забравил и до сега:

 
„Колко кофти сме сега в Дунавската равнина!
В стола само боб се вари, станали сме на чорбари.
Нали сме Марко Тотевци!
Беларуса МеТеЗе ще поправяш в МеТеСе,
А понякога дори Зеторът ще те мори —
Нали сме Марко Тотевци!”
 
 
„Живееше в щата Вержиния млад негър на име Джуел,
зъбите му бели актинии, а кожата мляко с кафе.
Красив беше младият негър – същински кафяв Аполон.
Видя го жената на кмета и страстно се в него влюби.
Покани го някаква мебел по стълбите уж да качи.
Почерпи го първо с уиски, погали го нежно с ръка,
А после с огън стихиен показа му, че е жена."
 

Зимна разходка, Март 1956 г.

При пеенето на тези думи лицата на колежките засияваха – явно мечтаеха и на тях да се случи такова преживяване. Аз не зная дали тези песни са изпълнявани по радио София, или дискотеките, защото тогава нито съм слушал радио, нито съм посещавал дискотеки. Тон за песен обикновено даваше колежката Слава Петрова, а баритонът на Жоржета Колева се извисяваше над всички гласове. Пеехме всички, кой както може и веселбата беше неописуема.

Колко вкусна е храната след приятната разходка сред природата!

Комсомолската организация на нашия курс решава да формираме Мъжки хор, за да пеем през зимата и футболен отбор, за да спортуваме през лятото. Това са тъй наречените Културно-масови мероприятия за развлечения. Аз се записах и в двата състава, защото обичах да играя футбол, но не можех да пея, а трябваше да се попълни хоровият състав. За диригент на певците беше поканен диригентът на Русенската опера. Като такъв, разбира се, ще ни учи на класическа музика – студентите трябва да се запознаят и с тази музика. На първата сбирка той даде някои разяснения и текст на оперна хорова песен, който трябва да научим. Не съм забравил този текст и до сега:

 
"Няма вече да се бавим, а ще вземем Кастелор!
Ще вземем Кастелор, ще вземем Кастелор!
Ето идат ни на помощ, имат всички храбър вид.
Ще вземем Кастелор, ще вземем Кастелор?"
 

На втората сбирка диригентът изпя мелодията и ни накара да повтаряме. Ще учим мелодията на слух, защото не разбираме нотите. След малко започна да ни прослушва един по един. Когато посочи мене и след като „изпях” първия куплет, той ме прекъсна и ми каза: – Прителю, ти нямаш музикален слух и пееш фалшиво. – Аз зная, че не мога а пея и в гимназията учех само текстовете на песните и теорията на музиката за което получавах оценка добър 4 – Отговорих му аз. След това напуснах репетицията, за да не преча на другите и с това завърши моето участие в Мъжкия хор на ВИМЕСС. Футболният отбор беше формиран с желаещи от всички групи на нашия курс и участвахме в мачове срещу отбори от другите курсове, които бяха приети в Университета след нас.

Футболният отбор на нашия курс

Ние играехме футбол само от любов към спорта и за раздвижване след дългите часове седене на студентските седалки. Нямахме никаква финансова помощ, всеки беше облечен с каквито дрехи има, затова екипът ни е в такова окаяна състояние. Съставът на отбора, показан на снимката е следният, от ляво на дясно: Петър Йонов – капитан на отбора, Николай Мачугански – вратар, Иван Атанасов, Тодор Стефанов, Николай Цонев, Георги Костадинов, Тодор Хаджиев – играех ляв защитник, защото можех да ритам топката и с левия крак. Другите на снимката не мога да ги позная.